Днес каквото направим, това ще е. Утре вече няма да имаме този оборот. Така търговци на мартеници в Пловдив трепетно разпъват сергии и очакват сериозни покупки.
Потокът от клиенти в последните дни не секва. Млади и възрастни оглеждат, избират, сравняват и накрая купуват. Червено-белите символи са в изобилие. Освен на централния площад и пред шадравана до общината, щендери са опънати по цялата улица „Райко Даскалов“. Човек попада в една разноцветна река от детелини, щъркели, пеперуди, подкови, сърца, сини очи и каквото му дойде наум.
„Изборът е невероятен. За всеки вкус има по нещо“, казва 20-годишната Цветелина Василева и си купува мартеници за 20 лева. Не са малко и чужденците, които се заплесват по този чисто български символ. И къде от любопитство, къде от желание, също разтварят портфейли.
„Ето тази България искам“, възкликва Джон от Америка и тутакси си взема класическите Пижо и Пенда, окичени с трибагреник. Продавачката Олга Кисимова му ги продаде с усмивка. Нейният щанд е до централна поща.
„Чужденците напоследък много си падат по нашите мартеници. Излязох да продавам миналата седмица, от тогава при мен са идвали американци, французи и италианци. Взимат по една-две бройки за спомен. А турците направо пълнят торби. Догодина май ще си отворя сергия в Одрин“, разказа пенсионерката Йорданка Борисова. Тя е в бранша от 22 години.
По думите й чужденците имали голям интерес към българския обичай, защото наши сънародници им обяснили, че мартеницата носи берекет и сполука. И най-вече пазят от уроки, пише „24 часа“.
И гърците се хвърлят да купуват. Покрай сънародниците ни, които от години живеят и работят в южната ни съседка, научили за Баба Марта. И също се запалили по нашенските мартеници.
Мнозина от клиентите са най-привлечени към червено-белите конци, които се връзват на ръката. Но не от изкуствена материя, а от прежда, украсени с едноцветни мъниста.
„Оставят по 50 лв. Пловдивчани купуват от по-евтините, колкото да подарят по една бройка на близките си“, включва се в разговора и Олга Кисимова. Тя изработва и продава мартеници вече 16 години. Твърди, че всяка една на стелажите й е ръчна изработка. „Тези големите ги купуват за офиси, за дома. Влагам оригиналност и творчество, хората им се радват, но често само от разстояние. Не се продават както преди“, констатира тя. Казва, че спадът на продажбите започнал след пандемията. „Мартеници се продават навсякъде, пазарът е наводнен. Влизаш в супермаркета, а на касата те чакат отрупани щандове с всевъзможни видове“, обясни Кисимова. Тя разказа още, че конкуренцията не прощава – недоброжелателни търговци често пускали сигнали до полицията за свои колеги, твърдейки, че извършвали дейност нереграментирано. „Контролът е затегнат от години, затова всеки от нас разполага с разрешително. Просто търсят начини да ни спъват работата“, смята тя.
Цените на мартениците варират, но средната цена за единична бройка, независимо дали от прежда или вълна, е около 2 лв. Предлагат се и по-нестандартни – от кожа, боядисана в бяло и червено, украсени с епоксидна смола, в която е запечатано цвете. Такива предлага Мари Абдула, с 25-годишен стаж като бижутер и търговец на мартеници. „Предлагам на клиентите продукти, които да носят целогодишно, а не еднократно. Залагам на редовни купувачи, които идват при мен всяка година. Но преди броени дни голяма група французи ми направиха голям оборот“, обясни Абдула. Най-скъпи са сувенирните, те вървят между 20 и 30 лв.