Страховете на българина: Цените, студената зима и мигрантите

Опасностите за ежедневното качество на живот у нас са възприемани като реални, както и опасностите на текущата геополитика, но не в толкова висока степен. Проблемите с цените доминират в масовото съзнание у нас. На този фон страховете от войната и свързани теми също са високи, но не изпъкват. Коронавирусът изглежда вече не плаши българите, както някога.

Традиционно високи остават страховете от мигрантска вълна. За отбелязване е и фактът, че опасността от трайна политическа нестабилност се споделя масово като съвсем реалистична. Това показва сондаж на „Галъп интернешънъл болкан“. Изследването е проведено „лице в лице“ с таблети между 31 август и 8 септември 2022 г. сред 1 000 пълнолетни българи. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Абсолютната максимална грешка е ±3,1% при 50% дялове. 1% от цялата извадка се равнява на около 54 хиляди души.

Агенцията опитва да обобщи отношението към основните изтъквани напоследък опасности – дали и доколко българското общество ги приема като реални. Оказва се, че страховете са налице и като че ли българите са заживели с тях.

Близо 90% намират за реална опасността увеличението на цените у нас да стане прекомерно. Тук обществото е на практика единодушно. Опасности като потенциален недостиг на газ, респ. отопление се намират за реални от близо 80% от българите.

Сходни дялове намират за реална опасността от трайна политическа нестабилност в страната.

Близо 70% пък намират за реална опасност дори недостиг на електричество. Макар и този дял да е относително по-нисък в сравнение с тревогите за газа, явно до хората у нас не достига в максимална степен обстоятелството, че България е всъщност износител на електричество. Обществените автоматизми са видими.

Над 70% се подготвят за нова мигрантска вълна. Този въпрос обаче като че ли вече и бездруго е част от политическия дневен ред в последните години и не стои с такава острота, както въпросите за жизнения стандарт.

Дори задълбочаването на войната в Украйна, макар да се споделя като реална опасност в мнозинство от случаите, не изпъква в такава степен като реален страх, както въпросите на ежедневието. Въпросът, разбира се, е зададен преди последната интензификация на конфликта, но личи, че по този въпрос, няма такава острота. Българското общество явно не осъзнава в достатъчна степен и опасността страната ни на практика да ревизира позициите си спрямо Запада – под 40% съзнават тази заплаха като реална. Структурата на отговорите по този въпрос показва и неразбиране.

Последното е съизмеримо с оценките за опасността от коронавируса – и тук дялове в диапазона под 40% намират реална заплаха. Дали заради ниските в момента нива, дали заради по-ниската опасност от Омикрон като цяло или пък заради цялостното по света изоставяне на темата, българското общество, по всичко личи, предпочита да приключи с този въпрос.