24 хиляди тона отпадъци, 7756 от тях – опасни. Това е количеството на производствен боклук, намерен на различни места в България по време на разследването срещу бизнесмените Атанас и Пламен Бобокови, бившия зам.-министър на екологията Красимир Живков, подчинения му шеф на РИОСВ-Плевен Габриел Савов и бизнесмените Николай Миховски и Васил Коцев. Отпадъците са заровени напълно незаконно и са нанесли непоправими щети на околната среда у нас, става ясно от документи по делото, с които в. „Филтър“ разполага.
Делото срещу Бобокови ще започне през януари в Софийския градски съд след закриването на Специализирания. Разследването срещу престъпната група беше международно, с партньорството на Италия, Румъния, Сърбия и Евроджъст. За него се говори малко, защото няма прост и ясен сюжет. Всъщност прокуратурата и МВР сложиха край на опасна тенденция в бизнеса на русенските олигарси, която тровеше земята, въздуха, подпочвените води и най-вече здравето на хората. За да спестят пари – десетки, а може би и стотици милиони.
Накратко схемата е следната: Бобокови имат три завода за производство на акумулатори. Отпадъците трябва да се изнасят за оползотворяване или унищожаване в чужбина, където има възможност за това, но струва много пари. В България такива фирми няма. Затова с помощта на висши чиновници Бобокови създават кухи фирми – без работници, техника и всичко необходимо, за да унищожат или преработят опасния отпадък. Фирмите получават лиценз за специфичната дейност. След това сключват договори за отпадъците от заводите на Бобокови. После вместо да ги преработват, както е по договор и лиценз, ги заравят в плитки гробове близо до няколко големи български градове. Боклуците бяха намерени, а сред тях дори имаше опаковки и стикери на „Монбат“ – заводите на братя Бобокови.
Дотогава сочени за пример и като светли бизнесмени, Бобокови се превърнаха в обвиняеми. Реномето им пострада още повече след изтичането на техни снимки на яхта с Васил Божков, който се укрива в Дубай. Оказа се, че са близки приятели.
Началото на аферата е през 2014 година. Дотогава „Монбат“ спазва закона. Отпадъците от производството се изнасят в Германия. Те са два вида – оловна шлака и полиетилен селаратор. Всеки от тях е пътувал към отделна немска фирма, която е имала технологически възможности да ги опреработва или унищожава. Шлаката се депонира в специални депа – солни мини на 700 метра под земната повърхност. Така няма опасност за замърсяването на околната среда. Другият вид отпадък е пътувал към друга немска фирма, която има инсенератор за изгаряне на подобни материали. Остатъчните продукти са изгаряни в пещи. Немските фирми имат техника за стотици милиони евро и се занимават с това отдавна.
През 2014 година обаче в България започват да се появяват фирми, които получават разрешителни за тази сложна дейност. В същото време централната администрация и местните дирекции на РИОСВ започват да бавят или въобще да не издават разрешителни на „Монбат“ да транспортират и депонират отпадъци към Германия. Българските дружества, вече с лицензи, се свързали с производителя на батерии у нас и предложили да вземат отпадъчния материал от вида полиетилен сепаратор. Директорът на „Монбат“ Васил Богданов първо отказал, защото не вярвал, че фирми без опит и техника ще могат да се справят с опасасните отпадъци. На площадката на завода в Монтана обаче започнали да се трупат огромни количества, от които фирмата по закон трябва да се освободи до 1 година.
Тогава от МОСВ директно посъветвали компанията да се обърне към българските фирми. Така започнали да работят с едно от дружествата, което взело наличните боклуци срещу солидно заплащане. След краткото затруднение Атанас Бобоков казал на директорите в „Монбат“, че започват да инвестират в подобни български фирми, за да си решават сами проблемите с освобождаването на отпадъците. Така отново започнали да задържат опасни отпадъци. В завода в Румъния например количеството достигнало 1500 тона. Появили се проблеми с местните власти, които се грижат за екологията. Бобоков обаче отказвал да освобождава болуците към местни фирми, защото скоро трябвало да имат собствена технология за рециклиране и управление на отпадъците. Задържат ги до 2017 г.
Политика и бизнес
Точно по това време на власт идва второто правителство на ГЕРБ с коалиционен партньор „Обединени патриоти“, които вземат контрола над МОСВ. Министър е арестуваният по-късно заради водната криза в Перник Нено Димов. Негови заместници са подсъдимият с Бобокови Красимир Живков от ГЕРБ и Николай Кънчев от ВМРО. Лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов е кум на сватбата на Пламен Бобоков и кръстник на трите му деца. И двамата са от Русе и са приятели от десетилетия. По данни от делото добрите отношения на Бобоков с хората на ВМРО дават старт на схемата с незаконното загробване на отпадъците в България. Страната ни става депо за отрови. Патриотично, по Каракачановски, нали?
Точно по това време започва да действа и схемата с кухите български фирми, на които „Монбат“ дава опасните отпадъци от производството. Първо заводът започва да работи с Васил Коцев от Ботевград, известен в околността като „сина на Красимир Живков“, защото са изключително близки. Както Николай Миховски, който ще поеме по-късно тази роля от него, настоящият подсъдим Коцев също има политическа биография. Бил е кандидат за общински съветник от Реформаторския блок през 2015 година и тогава се е срещал и снимал лично с евродепутата Радан Кънев.
Бизнесменът от Плевен Николай Миховски влиза в схемата с отпадъците на „Монбат“ през 2017 година. Фирмата му за рециклиране получава лиценз без проблем. Бащата на Миховски е дългогодишен служител на Бобокови, а той е бил кандидат за депутат от ДПС през 2013 г. Миховски регистрира две фирми, които веднага получават лиценз за преработка и съхранение на опасни отпадъци от МОСВ. По-късно прехвърля дружествата на подставено лице. Първо складират боклуците на площадка в Лом. Появяват се проблеми с местните ръководители на РИОСВ. Тогава се принуждават да изместят площадката и подготвят почвата това да се прави в Плевен. За целта в местното РИОСВ е назначен Габриел Савов. Той е близък на Николай Миховски и е работил за него. Така отпадъците на „Монбат“ започват да се складират там, с подкрепа от централно и местно ниво. Проверки няма, а дори и да се правят, човекът на Миховски ги замита. Така хилядите тонове оловна шлака и полиетилен сепаратор започват да заливат страната, вместо да бъдат изнасяни в чужбина. Фирмите, които вземат боклуците, единствено ги складират или заравят в земята. Атанас Бобоков и брат му Пламен помагат за регистрациите на кухите дружества и поемат разходите за площадките, където ще се складират отпадъците на „Монбат“.
В същото време Атанас Бобоков има намерение да направи свое предприятие за рециклиране и унищожаване на опасните отпадъци, но това така и не се случва. За целта е създадена фирмата „Астек 2015“. Съсобственик в капитала на дружеството е Таня Станчева, която е бивша съпруга на Атанас Бобоков. Дружеството дори купува терен в Плевен, който е в съседство с площадката, където се складират хилядите тонове шлака и сепаратор. Но дейността на фирмата остава само с тази инвестиция. В същото време схемата със загробване на опасните боклуци от производството на „Монбат“ работи перфектно.
Освен от българския завод, отпадъци започват да пристигат и от предприятията на Бобокови в чужбина, които също произвеждат акумулатори. Фирмите под контрола на Николай Миховски и Васил Коцев получават без проблем разрешителни за внос на боклуците със съдействието на Красимир Живков, чиято съпруга е счетоводител на една от тях – „Глобъл Рисайклинг“. Освен отпадъците от производството на „Монбат“ от България и чужбина същата фирма е била кандидат да оползотворява и опасни отпадъци от АЕЦ „Козлодуй“ – без да има техника и възможност да го прави.
Всъщност Миховски и Коцев са първите собственици на компаниите „Феникс“ (Плевен) и „Глобъл Рисайклинг“. Скоро след учредяването им ги прехвърлят на подставени лица, контролирани от тях, а мрежата с кухи дружества нараства лавинообразно в цялата страна заради нуждата от нови и нови площадки за загробването на боклуците и за да се скъса връзката с организаторите.
Оловото от загробените отпадъци е най-безопасният замърсител, въпреки че се води от силните. Има още много химични елементи, които, попадайки в земята, замърсяват подпочвените води, а оттам и здравето на хората. Всяка следваща фирма по предаването на опасните отпадъци е имала задължението да провери дали надолу по веригата някое от дружествата има техника за унищожаване на шлаката и сепаратора. Публично известно е, че в България такива инсталации няма.
Така например от „Монбат“ са искали от Швейцария разрешително за внос в България на отпадъчни продукти от акумулатори. Властите там са отказали след проверка, че у нас това не може да стане. По това време Бобокови депонират отпадъците си в Румъния, но след това и те пристигат у нас.
Кои са замесените в аферата
Атанас Бобоков – ръководител на престъпната група. Той отговаря пряко за бизнеса на „Монбат“ и пряко е ръководил схемата за заравяне на отпадъците у нас. Подсъдим.
Красимир Живков – бивш зам.-министър на околната среда и водите. Издавал лицензи на кухите фирми, съдействал за регистрация на кухите дружества и позволявал внос на боклуците на Бобокови от заводите им в чужбина. Подсъдим.
Пламен Бобоков – член на бандата, брат на Атанас Бобоков. Направил връзката на основните действащи лица от фирмата с държавната администрация и съдействал за схемата. Подсъдим.
Васил Коцев – бизнесмен от Ботевград, съдействал за първоначалното незаконно депониране на боклуците в Лом. Известен като „сина на Красимир Живков“. Подсъдим като член на престъпната група.
Николай Миховски – бизнесмен от Плевен, организирал втората схема за заравяне на опасните отпадъци. Син на Георги Миховски, който е работил за Бобокови. Николай Миховски е бил кандидат за депутат от листата на ДПС в София. Подсъдим като член на бандата.
Габриел Савов – бивш служител на Николай Миховски, който е назначен за шеф на РИОСВ в Плевен, за да разпъне чадър над фирмите, които купуват боклуците на Бобокови, уж, за да ги унищожават или преработват. Признава вината си и сключва споразумение с прокуратурата за условна присъда.
Айгюн Еминов – подставено лице на Миховски като собственик на кухи фирми. Призна вината си и сключи споразумение с прокуратурата за условна присъда.
Васил Богданов – бивш директор на „Монбат“ в продължение на 20 години. Сключва споразумение за условна присъда. Почина при мистериозни обстоятелства.
Разплитането започва от Италия
Големият скандал с Бобокови започва в края на 2019 година, когато карабинерите в Италия спират влакова композиция с отпадъци, които пътуват за България. Получател е фирмата „Феникс“ от Плевен, основана от Николай Миховски и прехвърлена после на друг от подсъдимите – Айгюн Еминов. Така са намерени първите опасни отпадъци с произход „Монбат“. Работата продължава тихо от специализираната прокуратура, ДАНС и МВР.
На 28 май 2020 година са задържани братя Бобокови, зам.-министър Красимир Живков, подопечните му бизнесмени и подставените им лица. В хода на следствените действия започват да се откриват нови и нови места, на които е заравян незаконно отпадъкът. Едно от тях е до Лом.
На 1 юли същата година багерите копаят в землищата на Червен бряг и близкото село Рупци. Първо са намерени над 30 тона опасни боклуци в дълбоки силажни и изкопни ями. Намерени са части от акумулаторни батерии. Измерени са нивата на радиацията. Показателите са ниски. Постепенно в следващите няколко месеца количеството на шлака и сепаратор от производството на „Монбат“ расте лавинообразно. Открити са площадки за загробване на опасния боклук в Кремиковци до София, както и в землище до Шумен. Директорът на РИОСВ в града също е назначен от участниците в схемата, които ще се явят пред съда на 20 януари. Така за няколко месеца са открити заровени незаконно 24 хиляди тона отпадъци, 7756 от тях – опасни. Намерени са и документи, сред тях и договори с кухите фирми, на които е даван отпадъкът. През това време Атанас Бобоков е в ареста, а брат му Пламен е на свобода с парична гаранция от 1 милион лева.
Обвиненията, които са повдигнати по делото, са за организирана престъпна група, престъпление по служба, лъжливо документиране, управление на отпадъци не по установения ред, с което е създадена опасност за живота или здравето на хората, трансграничен превоз на опасни отпадъци в нарушение на установения ред.
Разпитани са над 200 свидетели. Обвинителният акт е 624 страници и още 300 с приложения.
Загадъчната смърт на Васил Богданов
Дългогодишният мениджър във фирмите на братя Бобокови Васил Богданов е един от обвиняемите, който сключи споразумение и по този начин получи условна присъда. Той остана свидетел по делото, защото неговите показания са най-пълни и ценни за разследващите.
На 28 февруари тази година Богданов беше намерен мъртъв при още неизяснени обстоятелства. Трупът му е открит на циментова площадка в строящ се завод в село Долна баня. Той напуснал „Монбат“ няколко месеца преди арестите за опасните отпадъци и започнал работа при техен конкурент.
Васил Богданов е открит в локва кръв в неделя. Случаен ли е инцидентът, или става дума за убийство, разследването още не е дало отговор. Мъжът е паднал от новострояща се сграда на територията на завода.
Разпитвани са служители на „Ел Бат“, както и близки на Васил Богданов. От работата на криминалистите не са събрани данни, че той е заплашван. Приживе не е имал притеснения за живота и здравето си. От разследването на полицията и заключенията на съдебния лекар няма данни за извършено престъпление. Работата обаче продължава за проверка на всички версии. Това обаче са заключенията на МВР, което в последната година и половина е във война с прокуратурата.
Софийската окръжна прокуратура квалифицира смъртта му като убийство и започна свое досъдебно производство, възложено на Националната следствена служба. Аутопсията на Богданов показала, че е починал от травми по тялото и главата.
Смъртта на Васил Богданов няма да се отрази на делото срещу Бобокови, защото той е дал подробни показания пред съдия, а с признанията си, че е виновен, е помогнал на прокуратурата да докаже и престъпленията на останалите.
Той е служил във фирмата на Бобокови от 1999 до 2019 г., когато напуска след серия от молби да го освободят. През 2020 г. е арестуван заедно с тях, бившия зам.-министър на екологията Красимир Живков и собственици на фирми за отпадъци по разследването на Специализираната прокуратура. Като ключова фигура в управлението на „Монбат“ Богданов беше обвинен за участие в престъпна група и за пране на пари. По-късно второто обвинение отпада. В показанията си Богданов посочва, че площадката за отпадъци в Плевен например имала пълната подкрепа на кмета, на областния управител, на шефа на РИОСВ. Всичко това било благодарение на контактите на Пламен Бобоков в МОСВ. Според Богданов екоминистерството „проявило снизходителност по някакви причини и е позволило вноса на тези отпадъци“. Там боклуците също не се преработвали, а само се складирали.
„Това е престъпление спрямо всички нас“, заяви Богданов и в разпита си пред съдия през 2020 година. Богданов получавал по 200 хил. лв. годишно от фирмата на Бобокови. Когато напуснал, му дължали още 100 хил. лв. Пламен Бобоков е разказвал публично, че са освободили Богданов, защото бил груб и арогантен със служителите.
