Нидал Алгафари: Политиците трябва да седнат и помислят върху държавните интереси

Нидал Алгафари, режисьор, писател, бивш изпълнителен директор на БНТ и политически PR, в интервю за Радио „Фокус“

С какви сценарии ще завършат тези избори? Наш гост е Нидал Алгафари – режисьор, писател, бивш изпълнителен директор на БНТ и политически PR. Г-н Алгафари, до какво ще ни доведат наложените червени линии, които се превърнаха в любимата партийна дъвка?

Според мен, няма да доведат до абсолютно нищо ново, поне досега, и ще бъдат поредната стъпка или крачка към осъзнаването на политическите формации, че колкото и да не се харесват, колкото и да не се обичат, колкото и ненавист и омраза да има в тях, в един момент трябва да седнат и помислят върху държавните интереси, а не върху личното его на този или онзи. Смятам, че това, ако не се случи още в това Народно събрание, най-късно в следващото вече трябва да е факт.

Значи, вие все пак допускате, че ще има и следващото Народно събрание, разбира се, преди мандатния срок?

Ако слушам политиците или поне лидерите на политическите формации в момента, техните изказвания, най-вероятно ще се стигне дотам. Но тъй като усещам, че има някакво подаване на ръка, че има някакво хвърляне на мостове към опонентите, поне от страна на политическа партия ГЕРБ в момента, усещам, че някак си понамаля малко изказът на омразата и от „Да, България“, и от БСП, включително понамаляха и малко атаките срещу ДПС. Като че ли има някакво усещане в политическите лидери, че трябва да търсят варианти извън тази невъзможна коалиция, за която си мечтаят от „Продължаваме промяната“.

Какви сценарии ще се случат след 2 октомври?

Нека първо да видим какви ще бъдат резултатите. Аз имам много големи съмнения относно тези всички социологически проучвания, които излизат, защото ми е трудно да си представя, как ще успеят да обобщят обща картина на България, защото селата около Кърджали са тотално различни от селата около Разград или тези, които са около Русе, пък тези, които са около Благоевград. Едно е на жълтите павета в София, друго е в малко по-широкия център, трето е в спалните квартали на София. Тоест, така да го обхванат, едва ли ще могат. И много трудно може да се прецени онази разделителна линия, която я има в момента за цивилизования свят, за Европейския съюз, за Еврозоната, за НАТО, за САЩ или за Евразия, и Русия, и Беларус. Така че много ми е трудно още да преценя, доколко може тази битка, която се води вече на световна сцена, да се отрази на хората, на гражданите в България. Смятам, че там ще бъде разковничето, от което трудно можем да прогнозираме, докъде какви политически формации колко ще получат.

Това ли ще бъде основната цел, може би основното поведение в тази кампания – про- Русия или про-свободния свят?

Според мен, ще бъде завоалирано, не точно по този откровен начин. Но едни ще бъдат за доставките на газ и петрол от Русия, други ще бъдат против, и ще го завоалират не срещу самата Русия или самата политика на Русия, или срещу руския народ, или срещу руската култура, литература, или пък „за“ от другата страна. По-скоро ще се опитат по един друг начин да направят всичко възможно да приобщят колкото се може повече граждани към избирането им, а след това решенията, според мен, ще бъдат взети след като ни попритиснат от цивилизования свят, ако надделеят тези, които са гласували за цивилизования свят, или ще надделеят тези, които са гласували за Русия. Ако успеят да надделеят повече политически формации да събрат достатъчно много гласове, за да може да се постави тази линия твърдо, че ние сме „за“ Европа, САЩ, НАТО и така, смятам, че ще намерят начин световните лидери да попритиснат нашите лидери да намерят начин да се коалират и да вървят в тази посока.

Въпреки заклинанията, че който и да ни натисне, няма да има коалиция, както твърдят примерно от „Продължаваме промяната“?

Сега, това нещо го чуваме само и основно от лидера на „Продължаваме промяната“ г-н Петков, но видяхме на няколко пъти, как биха могли да се огънат и те самите – и за Македония това, което се случи, и за други неща, които се случват, как се огънаха дали да преговорят с „Газпром“ или да не преговорят с „Газпром“. Така че това са едни приказки, които за пореден път искат по всякакъв начин да привлекат максимален брой хора, които по един или друг начин не харесват политическа партия ГЕРБ и Бойко Борисов. За да не отидат тези гласове в „Да, България“ или да отидат в ИТН на Слави Трифонов, и това означава този тип говорене към настоящето. Нека да видим след изборите дали няма да се случи така, че лидерите да отстъпят по една стъпка назад, това означава и Кирил Петков и Асен Василев, това означава и Слави Трифонов, това означава и Бойко Борисов, включително това означава и Христо Иванов и ген. Атанасов да се поотдръпнат и дадат шанс на по-младите, по-необременените от миналото да се направи някакъв съюз или някаква коалиция, или някакъв сбор около националните интереси на България.

Г-н Алгафари, когато се заговори за шанс на по-младите и необременените, вече ни звънка предупредителната камбанка, защото ние имахме такъв опит през последните 8 месеца и стигнахме до едно не особено завидно финансово, икономическо и гражданско състояние, заради ниския капацитет и слабата компетентност на младите и необременените.

Да, напълно сте права за това. Но когато казвам „младите“, нямам предвид само младите. Защото само младите те носят в себе си енергия, те носят в себе си сила, те носят в себе си ентусиазъм, идеализъм. Но всичко това нещо за да се случи, по някакъв начин да се направят стъпки в тази посока, трябва да имаш много здрава основа. А тази основа е основата на опита, който би трябвало да имаш от други поколения. Това, което харесвам в момента основно в двете политически формации, върху които имам наблюдения над тях, това са политическа партия ГЕРБ и ДПС, това са хора, които успяха да направят една много голяма, много рязка смяна на редиците си.

Дали това, което ни разделя като общество, не би преставлявал ключът към това, което може да се случи след 2 октомври?

Със сигурност това ще е причина за раздялата, една голяма линия, която има в момента – това е Русия и цивилизования свят. Това е разделителната линия. Другото, което е – езикът на омразата, ненавистта, попръжните един срещу друг по един изключително долнопробен начин, това са неща, които са пикантериите около една предизборна кампания. От обидата на всеки един млад човек, който иска на всяка цена да успее, като хората от „Продължаваме промяната“, и не успяват, и не виждат вината в самите себе си, а винаги им се привиждат някакви врагове. Но те вече имат някакъв опит, вече разбраха според мен, че нещата по този начин, по който бяха тръгнали, не се получават, че трябва да се търсят мостове, трябва да се търсят подвижни мнозинства, ако щете, за да могат да реализират това, което знаят и могат.

Какви ще бъдат интригите на тази кампания и какви – след нея? Дали ще са едни и същи?

Не, не смятам, че ще бъдат едни и същи. Винаги в една предизборна кампания се говори едно и затова хората в България знаят много добре, да не слушат политиците какво им обещават, защото веднага, след като ги изберат, те забравят обещаното. Така че сега, в момента, всичките ще се опитат да играят по всички възможни флангове на битката, на войната, която ще водят, за да постигнат целите си, ще прегазят всякакви правила и норми и нормативи, за да могат да съберат един глас повече или един мандат повече. Но след като вече прескачат прага на Народното събрание, смятам, че като се преброят, тогава вече ще видят, че е невъзможно да се прави коалиция на основата на омраза. И може би ще се вслушат в думите на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ, който многократно говори все за едно и също нещо – да спрем езика на омразата, да върнем държавността и нормалността в отношенията. Всички го приемат като някакви празни такива послания, а България в момента се нуждае точно от това.

И доколко на финала няма да се получи това, за което от ДПС говорят от години насам – да се състави широко правителство въз основа на ясна програма и приоритети?

Надявам се, след като се преброят и намерят начин – дали под натиск, или защото ще им е дошъл разумът или акълът от само себе си, да седнат и да кажат: ето мините, които ни разделят, знаем ги всички, дайте да видим кое ни обединява. На базата на тези принципи и необходимости, около които се обединяваме, да направим 1, 2 и 3. Не е невъзможно, вече сме го виждали в няколко варианта. Помним всички невероятната омраза на хората от „Да, България!“, които са наследници на ДСБ и на Иван Костов. Тези хора се прегърнаха с наследниците на Жан Виденов, докато преди същите тези се биеха по митинги, когато се потрошаваха офисите, и въпреки това успяха да намерят някакъв общ език, в който в 1, 2, 3 точки да вървят заедно. Не във всичко – не се разбраха за Русия, не се разбраха за газа, но направиха някакъв вариант да вървят напред. Виждали сме ДПС, което беше сочено с пръст като лошо, като най-лошо и т.н., но ДПС на няколко пъти даде властта и на ПП ГЕРБ, и на БСП. Така че такива колизии в политиката и в обществено-политическия ни живот са напълно възможни и смятам, че ние вървим към това да се направи нещо подобно: голямо, широко мнозинство, което да състави правителство, не от лидери на политическите партии – със сигурност това няма да се допусне от нито една политическа формация, но с достатъчно отдалечен и близък до тях лидер, който да поставят начело на държавата, и след това да се разпределят интересите, според интересите, които всяка една политическа партия има към баницата от властта. На всички е ясно, кой за какво се бори в икономическия живот от политическите партии.

Дали няма пак да се стигне до тази феодализация на министерствата, която, грубо казано, закопа правителството на четворната коалиция?

Ако се стигне до това, отива се на следващи избори. На следващи избор, ако се стигне пак до това – на по-следващи избори, до един момент, в който ще усети политическият елит в България, че хората, които отива до урните, все повече и повече намаляват и ще намаляват. И тогава, когато вече се случи някакво Народно събрание, в което може да има някакво мнозинство, ще се окаже, че то има подкрепата на много малък процент от избирателите на България, което няма да е добър вариант въобще за държавата. И винаги ще бъдат под заплахата на това да не излязат хората на улицата и да не свалят независимо което и да е правителство. Колкото по-бързо им уврат мозъците на лидерите на политическите формации, особено на тези, които твърдят, че никога няма да се коалират с еди-кой си и еди-кой си, или че не биха приели еди-кой си лидер, смятам, че ще е по-добре. Защото има нещо, което хората може би в България трябва да го осъзнаем – ние имаме много голям недостиг, липса на лидери, ама истински лидери, които да могат да водят зад гърба си стотици хиляди. Лидер, който води след себе си един файтон хора, такива можем да намерим много. Такива ги има и във всяко едно село може да ги намерим. Но човек, който да поведе и да може да организира огромна маса от хора, примерно стотици хиляди, този човек не би трябвало ние да го лишаваме от възможността да реализира идеите на тези стотици хиляди хора, които са зад него. И да кажем, ние приемаме тези стотици хиляди, дайте ни вашите гласове, но вашият човек е лош и ние не искаме да си играем с него. Това няма да се получи, няма да може да се играе дълго.

Цоня Събчева