Майката на Алексей Петров – Диляна: Няма да живея без детенцето ми!

Майката на Алексей Петров – Диляна: Няма да живея без детенцето ми!

„Няма да преживея това, не мога да живея без детенцето ми. Как не го спасиха, как не оцеля…“ Това казва майката на покойния вече Алексей Петров – Диляна.

Асан Омеров, рожденото име на Алексей Петров, бе застрелян на 16 август по обяд заедно с придружителка в гориста местност на Витоша.

От деня на покушението срещу баретата възрастната майка на Петров не е яла, живее на системи и за нея се грижи сестрата на Алексей – Теменужка, и медицинско лице, което й слага необходимите инжекции.

„Голяма драма е. Като всяка майка, и тя страда, дете й е. Последно го видяхме на рождения й ден в началото на август, дори подарък й беше взел. Много се обичаха и все й се обаждаше“, казва снахата на Диляна – Надка.

80-годишната Диляна Петрова е постоянно на лекарства – има високо кръвно и е трудноподвижна. Ден след като от този свят си отиде синът й, тя се премести при дъщеря си Теменужка в Ловеч. „Нямам сили да говоря с хората, нямам сили да живея вече“, споделила жената пред снаха си и малко след това припаднала. Оттогава е на успокоителни.

Алексей има и брат – Огнян, който също не е на себе си от новината за кончината му.

„Не знам брат ми да е получавал смъртни заплахи! Много сме разстроени всички, кой да е очаквал тази новина“, тъжен е Огнян. Двамата по-рядко се виждали, но се чували често по телефона.

В момента и двамата със сестра си бдят над майка си, тъй като се страхуват и за нейния живот. Жената била много емоционална и ако не са системите, не се знае какво може да направи според източници, близки до семейството.

„Защо се случва това с детето ми? Не знам защо имат зъб на него, сигурно му завиждат за акъла. От малък си вървеше разумен и много дисциплиниран. Каквото е казал – мъжка дума е било, речено-сторено. Много ми е мъчно, че са се опитали да му посегнат. Трудно е да си майка – цял живот тегло и притеснения за децата. Мисля ги непрестанно, и тях, и внуците ми. Живи ли са, здрави ли са, добре ли са… Нали за тях живеем.“