Климатолог с отчайващи данни и прогноза, това ли е новото нормално?

2023 г. беше най-топлата година в света от 1850 г. насам, откакто се правят системни метеорологични наблюдения. Като средната глобална температура беше 14,98°C, което е с 0,17°C повече от предишната най-висока годишна стойност през 2016 г. Миналата година е била по-топла с 0,60°C от средната за периода 1991 – 2020 г. и с 1,48°C от прединдустриалното ниво от 1850 – 1900 г.”, обясни Симеон Матев и представи какви бяха рекордите по света.

Освен най-топла година, в световен мащаб през 2023 г. бяха подобрени и редица други рекорди. Всеки месец – от юни до декември, е бил рекордно топъл – с по-голямо температурно отклонение от всеки един съответен месец, в която и да е предходна година. Юли и август пък бяха най-топлите два месеца като абсолютна температура в историята.

2023 г. беше втората най-топла за Европа

Въпреки, че не беше най-топлата година за стария континент, 2023 г. се отчете с редица други рекорди. Например всички месеци от годината бяха със средни температури около и над нормата, като месец май беше единственият месец под нормата. А септември е най-топлият в историята, с 0,5°C по-топъл от предходния рекордьор през 2020 г. Зимата беше втората най-топла в историята. А през лятото имаше няколко горещи вълни с множество счупени дневни температурни рекорди и дълги безвалежни периоди, довели в някои страни до тежки суши и пожари. Есента е втората най-топла, само с 0,03°C по-хладна от есента на 2020 г. Обилни и интензивни валежи предизвикаха значителни наводнения на целия континент.

Какви са последствията?

Последствията от затоплящия се климат имат редица проявление от различен характер. Екстремните горещини засегнаха много части на света. Горските пожари в Хавай, Канада и Европа доведоха до загуба на животи, унищожаване на домове и мащабно замърсяване на въздуха. Наводнения, свързани с екстремни валежи от средиземноморския циклон Даниел, засегнаха Гърция, България, Турция и Либия.

Антарктическият морски лед достигна рекордно ниски нива през 8 месеца от 2023 г.

През февруари беше отчетена най-ниската месечна и дневна стойност откакто се правят наблюдения. А нивото на световния океан продължава да се покачва, като през последните 3 десетилетия се наблюдава значително ускоряване на повишението.

Симеон Матев уточни, че по-високите температури имат и редица неблагоприятни ефекти върху здравето на хората. Според Световната здравна организация климатичните промени увеличават смъртните случаи, като малка част от проявленията върху здравето са топлинен стрес, увреждане на белите дробове от димa от горски пожари, както и бум на комарите, пренасящи болести.

Според доклад на Climate Central, 90% от световното население (7,3 млрд души) са преживели поне 10 дни с температури, силно повлияни от изменението на климата, климатичните промени са направили тези температури поне 3 пъти по-вероятни. А 73% от световното население е изпитало тези температури в продължение на повече от 1 месец. A всеки четвърти човек по света е преживял екстремни горещини, които са продължили поне 5 дни, като изменението на климата е направило тези многодневни горещини поне 2 пъти по-вероятни.

Затоплящият се климат крие и редица социално-икономически въздействия и предизвикателства. Част от тях са несигурност в земеделския сектор, който е подложен на засушавания, интензивни валежи, градушки, промяна в температурните условия. Друг важен аспект е уязвимостта на водните ресурси, поради риска от по-чести и по-продължителни засушавания, по-трудно прогнозиране на водния баланс, ограничение в използването на ВЕЦ и др. От друга страна, има рискове и за енергийния сектор, поради невъзможността за точно прогнозиране на потреблението на електроенергия. И не на последно място са и предизвикателствата в туристическия бранш, поради несигурност в планирането на туристически дейности.

Previous post Неофит е първият патриарх от новото време, погребан извън манастир
Next post Теодора Димова: Ще е позор следващият патриарх да превърне църквата ни в оръдие на Москва