Корупцията с шофьорските изпити в Изпълнителна агенция “Автомобила администрация” (бившата ДАИ) продължава. Тя е устойчива и адаптивна, като от елементарни схеми преминава към прилагане на нови технологии. И резултатът от корупцията в ДАИ отново е системно допускане на неподготвени водачи на пътя с което създава заплаха за обществото. Това посочиха вчера в доклад от Института за пътна безопасност.
След анализ на данните от писмените и практически изпити в цялата страна за 2025 г. от Института стигат до ясен извод за съществуването на “изпитен туризъм” – концентрация на кандидати в определени региони с аномално висока успеваемост.
Най-високи нива за корупция се констатират Перник, Кюстендил и Враца, като тамошните комисии на ДАИ стават особено привлекателни за кормуването на софиянци, за да могат по-лесно да вземат заветната книжка.
Докато в София практическият изпит издържат 76.15% от кандидат-шофьорите, във Враца “майсторите зад волана” поставят рекорд от 86,8%, следвани от Перник с 85.76% и Кюстендил – с 80.98%. Според доклада на Института разлика до 10% спрямо столицата е сериозен индикатор за различен стандарт на оценяване. Затова и градове като Враца, Перник и други отчитат брой кандидати, несъразмерен спрямо населението им, което е индикатор за външен поток – основно от София. Освен това, докато в столицата често има анулирани изпити, в други региони те са почти нулеви, което също е сигнал за занижен контрол в много от областните служби на ДАИ.
Разминаване има и при изпита на листовки и изпита по кормуване. Докато в София на теоретичния изпит минават 71.73%, а на практически 76.15%, в Перник теория издържат 67.12%, а практика – 85.76%. “Разлика от близо 19% в Перник показва, че кандидатите се представят по-слабо на обективния тест, но значително “по-добре” при субективната оценка”, пишат от Института.
В доклада се сочи още, че при теоретичните изпити, познати за повечето шофьори като “листовки”, от предишните манипулации на хартиени тестове системата вече е преминала към микрослушалки и скрити камери, външни “оператори”, подаващи отговори в реално време, нерегламентиран достъп до изпитни устройства.
Въпреки дигитализацията измамите при теоретичните изпити не изчезват, а се адаптират. При практическите изпити кормуването си остава най-уязвима точка поради субективната оценка. Наблюдават се посредничество на автоинструктори, предварително организирани плащания на изпитващите, координация чрез невербални сигнали, улеснени маршрути за “платили” кандидати, игнориране на нарушения. Затова и изпитът по кормуване често се превръща в формалност.
Затова въпреки всички публични заявки за реформи в Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация”, липсват реални резултати. А остава пряката заплаха за пътната безопасност от това, че книжки получават неподготвени шофьори и продължава изграждане на култура на безнаказаност и корупция – всичко става възможно за този, който си плати.
