Дълбока правна неграмотност демонстрира (за пореден път!) от парламентарната трибуна Никола Минчев, който за нещастие хунвейбините от „промяната“ бяха инсталирали като председател на предното НС. Обяви, при това с апломб на последна инстанция, че видите ли, парламентарният правилник от предния парламент си бил в сила, защото нямало преходна и заключителна разпоредба, която да го била ограничавала темпорално. За такова невежествено твърдение студент по конституционно право не просто трябва да получи „Слаб 2“, но и да бъде изгонен от изпита. Това са азбучни положения. Да, драги Минчев – не го пише в преходните и заключителни разпоредби. Другаде „го пише“ – в няколко вагона с книги и практика, но ти си некомпетентен.
И нека най-после се прекрати тази профанска практика – някой си бил адвокат, пишел договори за продажба на апартаменти, на дялове в ООД-та, на прасета и тем подобни – важна, но нямаща нищо общо с конституционализма правна материя – обаче тръгнал да раздава становища по конституционни въпроси, злоупотребявайки с институционалната си позиция и така да заблуждава обществото и да внася вреден шум в системата. И да се налага, ние, знаещите и опитните в материята, да хукваме да опровергаваме и да обясняваме. Защото подобни „становища“, като на въпросния Минчев, от типа: „ама в конституцията не го пише“, се некомпетентност от най-ниска проба.
За пореден път ще кажа: когато има нужда от сърдечна операция не се ходи на лекар „уши, нос, гърло“, нали? Същото е в правото. Хайде малко всеки да си знае мястото, особено когато става дума за конституционни въпроси, зад всеки от които стоят по няколко вагона с книги политическа и конституционна теория и практика. Седнал ми наш Минчев, чийто юридически стаж и квалификация се изчерпва с работа в канторката на майка му по съвсем други и доста по-тривиални материи, да се произнася по конституционни теми. Невежествено, естествено. Защото не е чел, не знае, няма опит и е некомпетентен в областта на конституционното право, парламентаризма и политическатa философия. На тази хунвейбинщина трябва да се сложи край!
Мнение на д-р Борислав Цеков, юрист