– Доц. Ташев, миналото лято направихме този голям жест да вдигнем ветото си и да разрешим Северна Македония да започне преговорен процес с Европейския съюз. И оттогава нещата, вместо да се успокоят, сякаш ескалират още повече.
– Да обясня, първо, че всъщност България не е премахнала ветото. Предложението на френското председателство бе въведена клауза, за да се изпълнят определени ангажименти от Скопие, и едва тогава да започне преговорният процес. Това е гаранция, че Европа няма да се отметне, както се твърдеше в пропагандните медии в РСМ, че дори да се промени конституцията, няма да има преговорен процес. На практика това е една крачка приближаване към ЕС и очевидно то не отговаря на интересите на Белград и Москва, която има традиционно добри отношения със Сърбия. Поради това се търсят всячески възможности да се възпрепятстват реформи, за да може Скопие да стои отдалечено от своята европейска перспектива.
– Както вървят нещата, след побоя в Охрид може скоро да пишем и за заклани на улицата българи в Северна Македония.
– Този провокация е една брънка от поредицата, на които станахме свидетели през изминалата година. Започна се с палежа на българския клуб „Иван Михайлов” в Битоля, после нападението с брадва в българския клуб „Цар Борис Трети” в Охрид, след това стрелба с оръжие по българския клуб, когато в него имаше посетители. Всичко това показва една непрекъсната ескалация на омразата, като тя се подхранва от управляващите и от медиите. След като бе пребит и секретарят на клуба в Охрид, ако човек прегледа публикациите в македонската преса, там ще се видят хиляди аргументи, които оправдават извършителите на побоя, и нито дума на съпричастност към страданията на потърпевшия. Нещо повече – опитаха се да му вменяват някакви криминални прояви, които били в основата на конфликта. Подобна подмяна на фактите всъщност припомнят времето на югославската епоха. До края на 60-те години в Югославия хората бяха съдени заради изява на българско самосъзнание, но тогава властите в Белград осъзнаха, че с такива присъди само признават, че там има българи. Поради тази причина службите за сигурност на Тито започнаха да им скалъпват криминални прояви. Тази практика продължи и след разпадането на Югославия. Докато не бъде прекъсната пъпната връв между Скопие и Белград, провокациите ще продължат.
– Какви опции за намеса имаме в тази ситуация?
– Тук вината е в България. Ние имаме някакви свръхочаквания, че в Северна Македония ще настъпят някакви промени. Няма как да се случат, ако не им съдействаме да се преборят с тези проводници на чужда политика. Бихме могли да създадем някаква държавна програма, в която задграничните български общности на базата на проектни начала да кандидатстват за финансиране. Бихме могли да потърсим европейски средства, които да бъдат насочени за подобряване на демократичния процес в РСМ. Давам за пример Румъния, която създаде проекта „Румъния-Молдова”, финансиран от Европейската комисия. Под формата на демократизиране на процесите в Молдова Румъния увеличи своето влияние е присъствие там. Ето пример за постигане на някакви национални цели. Ние сме далеч от подобни идеи.
– Какво можем да направим като информационна стратегия за Македония, а не го правим?
– Като държавна политика сме катастрофирали с нашата комуникационна стратегия. Доколкото знам, в бюджета й има предвидени 30 хиляди лева годишно. С тях ние трябва да работим за издигането на образа на България по света! С тези пари можем да направим едно луксозно издание на английски език, макар че и за него няма да стигнат. Ние трябва да работим с чуждестранни политици и медии, в т. ч. дори да имаме платени публикации във водещи западноевропейски и американски медии. Подобно нещо не правим. Трябва да имаме стипендии за западни изследователи, които да се докоснат до архивите, свързани с македонския въпрос. Подобно нещо нямаме! Нямаме и фонд, който да насърчава изследователи, които да задълбаят в тази тема. Нямаме и фонд, който да превежда техните публикации на чужди езици. Всичко това е едно бяло петно в нашия подход. Няма как да обърнем европейската нагласа с липсата ни на информационна стратегия. Тези пари трябва да са към Министерството на външните работи или към бюджета на Министерството на културата.
– Между Румъния и Молдова винаги има някаква взаимност в отношенията. Тук ние не можем да разчитаме на такава – как ще накараш македонски политици да приемат такава програма?
– И между Румъния и Молдова имаше силен антагонизъм навремето. И досега езиковият въпрос между тях само частично е решен. В молдовската конституция основен език е молдовският, а според Върховния съд той е румънски. В един момент трябва да достигнем до нещо подобно. Трябва да се подчертае в някакво решение, че скопската писмена норма е регионална писмена норма на българския език. Който иска да го приема така, който иска да си го смята за македонски – това е избор на гражданите на Северна Македония. След като на преброяването имаше хора, които говорят български език, как може това да не бъде отразено или в конституцията, или в някакъв друг държавен документ!
– Как да спрем това организирано на държавно ниво неглижиране на насилието срещу българи – полицията отказва да се отзове на сигнал на пребит човек, а го кара да дойде сам да си пусне жалба! Нито медии, нито политици, с изключение на президента Пендаревски, не изказаха съжаление за случилото се!
– Външният министър на Северна Македония Буяр Османи също се разграничи от инцидента. Дойде в България да види пострадалия и какво следва от това? Имената на клубовете ни били „провокация”! Нищо не следва – за пореден път те ще тупат топката, ще кажат, че се разграничават, ще посочат, че са разкрити извършителите, а те ще бъдат пуснати след 1-2 дни. Помните, че срещу подпалвача на българския културен клуб в Битоля нямаше на практика никаква осъдителна присъда. Нещо повече-– той получи обществена популярност и обществена подкрепа.
– Михал Камбарев от „Продължаваме промяната” твърди, че Скопие сега ще трябва да се оправдава пред ЕС. Има ли наистина такъв мониторинг?
– Скопие подлежи на мониторинг, но за да бъде успешен, ние трябва да имаме една проактивна политика. Преди половин година аз участвах в делегацията, която посети Европейския парламент, и тогава при нашите евродепутати постигнахме съгласие те да посетят РСМ, да се срещнат с репресирани българи и да получат директно информация за дълбочината на антибългарската кампания и нейните мащаби. Мина толкова време оттогава – нито един български евродепутат не е инициирал подобна среща с репресирани българи. Това е пример как хората в Северна Македония биват реално демотивирани. Те осъзнават, че от България реално никаква съществена подкрепа не могат да получат поради тази липса на заинтересованост.
– Досега твърдим, че имаме езиков и исторически спор с Македония. Оказва се, че нещата са много по-дълбоки – те опират и до това, че цялото македонско общество отказва да осъди и осъзнае престъпленията на Титовия комунизъм?
– Имаме пакет от искания, наречен „5 + 1”. Не твърдя, че всички са били оправдани. Например идеята да принудим Скопие да подпише, че няма териториални претенции към България, е, ако не смехотворно, то е трагично! Не може предпоследната по възраст държава, тъй като Косово е най-младата държава в Европа, да има претенции, при условие че имаме толкова документи след Втората световна война, които гарантират ненакърнимостта на европейските граници.
– Това е много важно искане от наша страна, защото Тито до началото на 70-те години имаше претенции за Пиринска Македония от нас и Егейска Македония от Гърция.
– Международните отношения не почиват на добри пожелания, а на реалности. Реалността означава човек или една държава да обезпечат механизми, за да защитават своите интереси. Ние в момента нямаме такива. С ветото спряхме преговорния им процес и след това той на практика не е стартирал. В момента тези наши действия водят до капсулиране на Скопие, но дотам не достигат ветровете на промяната. Там информационната среда е такава, че се чувства комфортът в постюгославското пространство, медиите постоянно облъчват обикновения гражданин, че така му е добре, че ЕС нищо хубаво няма да му донесе. Има публикации против България, против ЕС. На последния карнавал в Девчани, Охридско, част от карнавалните костюми асоциираха европейското знаме с фашисткото знаме. Това са посланията, които се артикулират масово в Северна Македония. Европа ги забелязва бегло, но България всеки ден трябва да алармира какво става там. А такива действия към момента не виждаме.
„Марица“
