България отне 12 „златни паспорта”, посяга към още 5

За последните три месеца България е отнела 12 „златни паспорта“ – документи за предоставяне на гражданство срещу инвестиции, а за други пет процедурата все още тече. Това коментира служебният министър на правосъдието Крум Зарков за Българската телеграфна агенция (БТА).

Той е в Брюксел, където участва в закрито заседание на подкомисията на Европейския парламент за наблюдение на демокрацията, върховенството на закона и основните права. По думите на Зарков България досега е издала малко над 120 такива паспорта.

Темата за „златните паспорти“ е била повдигната на заседанието. В края на март предишният парламент прие промени в Закона за българско гражданство, с които отпада възможността за получаването от чуждестранни граждани на гражданство срещу инвестиции.

Тогава беше прието и предложение на ДПС в 4-месечен срок от влизане в сила на промените ДАНС да провери всички преписки по придобито гражданство срещу инвестиции. Ангажимент за това пое премиерът Кирил Петков в разговор с Делян Пеевски в Народното събрание на 11 февруари.

Зарков уточнява, че проверката на агенция за всеки един казус продължава. „Министерството на правосъдието демонстрира, че когато дойдат достатъчно ясни данни, не се колебаем въобще да изпратим предложение до президента да им бъде отнето гражданството“, казва още министърът.

„Евродепутатите ме питаха за много неща, основно за главния прокурор и въпроса с неговата позиция по конституционния ни ред. Информирах ги за изготвения законопроект на Надежда Йорданова (бивш министър на правосъдието в кабинета на Кирил Петков), с който те бяха запознати и който ние подобрихме, благодарение на становището на Венецианската комисия“, казва Зарков. Преди два дни правосъдното министерство публикува за обществено обсъждане проектите с нанесените бележки от комисията.

„Съобразихме се с всички препоръки с изключение на тези, които засягат Конституцията, по очевидни причини. Дори по конституционни въпроси, като за състава на ВСС, сме предприели мерки – като това да изискваме по-малки мнозинства за евентуално предсрочно отстраняване или назначаване на главния прокурор. Направили сме всичко така, както ни е било зададено“, казва още министърът.

„Усилията на българското правителство за внасяне на много важни и очаквани реформи в областта на правосъдието се оценяват. Групата за наблюдение на демокрацията в Европейския парламент е наясно с трудностите, но мисля, че оценяват политическата воля и ритъма, с който работим. И те, и аз, знаем, че крайното решение лежи на раменете на българския парламент, така че това остава отворена тема“, коментира още служебният правосъден министър.