Мащабна международна издирвателна операция е в ход в акваторията на Арабско море, след като регистриран в Пакистан товарен самолет Boeing 737-400BDSF изчезна внезапно от радарите. Инцидентът с полет KTA1732 на частната авиокомпания K2 Airways се случи късно вечерта на 7 юли (рано сутринта на 8 юли българско време), провокирайки незабавна мобилизация на пакистанските военновъздушни и военноморски сили.
Машината (с регистрационен номер AP-BOI) е изпълнявала рутинен карго полет от международното летище в Шаржа (ОАЕ) към международното летище „Джина“ в Карачи. По данни на Пакистанската авиационна служба (PAA) екипажът се е свързал с Контрола на въздушното движение в Карачи в 21:18 ч. местно време (19:18 ч. българско време), докладвайки за сериозен технически проблем с навигационната система и поисквайки курс за аварийно насочване.
Диспечерите незабавно са започнали да навигират самолета, но само три минути по-късно — в 21:21 ч. местно време — радарните системи отчитат рязка и аномална промяна в курса, придружена от внезапна загуба на височина. Комуникацията с петимата души на борда прекъсва окончателно на около 155 морски мили (близо 287 км) западно от Карачи, в близост до крайбрежния град Ормара.
Експертите от глобалната платформа за проследяване на полетиFlightradar24 публикуваха първичните ADS-B данни от транспондера на самолета, които сочат към вероятна катастрофа. Според записите самолетът първоначално губи височина, след това прави кратък опит за изкачване, последван от второ, шоково и вертикално спускане.
Последният прихванат сигнал позиционира Боинга на едва 1100 фута (около 335 метра) над морското равнище, движейки се с екстремната и катастрофална вертикална скорост на падане от минус 22 400 фута в минута.
„Все още не мога да разбера как самолетът е паднал толкова рязко, вместо да планира във въздуха“, коментира пред медиите местен авиационен експерт, цитиран от The Washington Post.
Интересен детайл в разследването е, че малко след излитането си от ОАЕ, самолетът е преминал през зона с активни масови смущения на Глобалната навигационна сателитна система (GNSS), което е наложило преминаване към алтернативно наземно проследяване.
Изчезналият Боинг 737 е произведен през 1999 г. и в продължение на години е превозвал пътници за авиокомпании като руската „Аерофлот“ и индонезийската „Гаруда“. През 2012 г. е модифициран в изцяло товарен фрахтовач. Машината е купена на лизинг от базираната в Карачи K2 Airways в края на 2024 г. и на практика е единственият оперативен самолет във флотилията на превозвача. Любопитното е, че преди фаталния полет, самолетът не е бил вдиган във въздуха от 28 юни насам.
Пакистанските власти обявиха, че за локализиране на евентуалните останки е разгърнат огромен ресурс. В зоната на инцидента в Арабско море спешно е пренасочена военната фрегата PNS Zulfiqar, подпомагана от търговски кораби на Пакистанската национална корабоплавателна корпорация. Военновъздушните сили извършват облитания с разузнавателни самолети ATR, излетели от базата в Турбат. Към този час няма открити следи от отломки или оцелели от 5-членния екипаж.
Ако инцидентът бъде потвърден като фатален, това ще бъде първата голяма авиационна катастрофа в Пакистан от май 2020 г. насам, когато пътнически Airbus А320 падна в жилищен квартал на Карачи поради пилотска грешка.
Изчезналият Boeing 737-400BDSF (регистрация AP-BOI) е оборудван с турбовентилаторни двигатели CFM56-3. Това е един от най-надеждните и масово експлоатирани авиационни двигатели в историята на гражданската авиация, произвеждан от консорциума CFM International (съвместно дружество между американската GE Aerospace и френската Safran).
Изключително важен факт за разследването е, че машината наскоро е преминала през планова техническа поддръжка в Шаржа (ОАЕ). Фаталният полет عملاً е бил позициониращ (обратен) полет към базата в Карачи веднага след приключване на ремонтните дейности. Това обяснява защо самолетът не е изпълнявал полети от 28 юни насам.
