Сашка Васева: Срамувам се от някои свои изцепки в миналото, започнах нов живот

Сашка Васева е родена на 12 октомври 1966 г. в Дупница. Завършила е “Музикална педагогика” в Югозападния университет в Благоевград. Популярността й тръгва нагоре през 1994 г. и е свързана с фестивала “Пирин фолк”. На тази сцена години наред тя е сред най-желаните, аплодирани и награждавани певци. От този фестивал през 1995 г. тръгва хитът й “Не мога да те забравя, Георги”.

През 1996 г. в НДК е организиран концерт – конкурс за изпълнител и хит на 1995 г. на “Звездата на Фолк панаир” (телевизионно предаване по БНТ 1). Зрителите избират за звезда на годината Сашка Васева с нейния хит от фестивала. През втората половина на 90-те Сашка Васева печели все повече почитатели. Заради откровеността и отзивчивостта си става любимка не само на народа, но и на журналистите.

– Госпожо Васева, в едно ваше интервю казвате: “Аз съм момиче от народа, принадлежа на народа и ще пея за народа както умея”. Досега не сте споделяли откъде и как започна вашето участие по сцените, преди да стигнете върховете на попфолка?

– Разбираемо е, медиите започват да се интересуват от някого едва когато изгрее неговата звезда. Както се случи с мен след участието ми през 1995 г. във фестивала “Пирин фолк”. А когато и през 1996 г. зрителите на БНТ ме избраха за звезда на годината, вече тръгна тази слава и публикациите следваха една след друга, често повтаряйки вече написаното. Никой не ме е попитал, преди да навъртя близо 30 години, какво съм правила, дори не знаят и хората, и журналистите, че аз не съм блондинка, както пишат, а съм чернокоса…

А станах блондинка по неволя, след като кюстендилският импресарио Шамшала забеляза нашата дупнишко-благоевградска формация, с която пеехме в мотел “Рилци” в Благоевград и в други ресторанти. Изпълнявахме тогава много сръбски естрадни песни, бяха на мода, аз пеех и италиански песни.

Той ни хареса и ни предложи договор за 6 месеца в голяма кафана в Черна гора, но при изричното условие и трите изпълнителки да сме руси. И така, там нашата формация направи голям фурор, имаше хора, които куфееха здраво, а една вечер мъж от публиката стана и започна да си удря главата в колоните. Не издържах в тази чужда за мен държава, след месец се прибрах в родното си място, другите останаха… Последваха месеци в търсене на себе си.

– Дали кариерата ви след спечелената популярност беше повлияна и от други фактори, известно е, че бяхте доста разкрепостена изпълнителка? А се твърди, че сте първата изпълнителка на чалга?

– Определено да – за първото и не – за второто! В тези първи години на така наречената демокрация народът го удари на свободия и аз – палава от малка – заложих на тази карта – да излизам на сцената предизвикателна още от първия път на “Пирин фолк”

Всички се появяваха с народни носии или скромни дрешки, аз с къса червена рокля и доста открити гърди. После започнаха и онези фотосесии по жартиери, пухчета и пр.

На “Пирин фолк” хората идват, за да чуят хубавата авторска песен на македонска основа. Това бе попфолк, а не чалга! Аз съм потомка на род преселници от Македония. Закърмена съм с македонската песен. Имам многобройни участия с моите приятели Райко Кирилов, Йорданка Варджийска, Васко Лазаров и много други.

Първата ми награда от този форум на журито е през 1997-а за “Македонка”, а “Зелените очи” получи наградата на публиката. Първата звезда пък на Пиринския край и на този вид музика е Васко Лазаров с “Дари, Дари, гръм да те удари”. Държа да подчертая, че не аз съм първата, запяла този вид музика, аз просто я направих популярна заради скандалния си имидж

Трябва да се прави разлика, да се познава същността на македонската музика, а и както във всичко останало, е необходимо образоване и познания за нея. Тя трябва да се пее леко, лежерно, нежно, с т. нар. македонско белканто, както перфектно го прави Володя Стоянов.

Трябва да се вземат добрите примери, като Ваня Костова, която бе един прекрасен певец.

– Можете ли да кажете, че тежкото преживяване ви донесе едно просветляване за истинските ценности в живота, т.е. не бихте повторили нещо от това, което сте правили в живота си преди?

– На първо място, никога не бих демонстрирала с онова хлапашко самочувствие онези прелести, които не са предназначени за масова употреба. В предишните си години бях си накупила различни пухчета, дантелки и други финтифлюшки, но те бяха за фотосесиите ми, което бе грешка. Аз злоупотребявах с това, но сега, когато се промених и това бе отразено в медиите, имам подкрепата на хиляди жени в социалните мрежи. Така че сега се обръщам изцяло към дамската аудитория.

Затова им казвам днес – обърнете внимание на мъжете си. Ще пея стойностна музика и песента, която ще изпълня на “Пирин фолк” – “Боже мили”, е такава.

Докато бях в болницата със съпруга ми Христо Бакърджиев, с мен се свърза младият композитор Юлиян Асенов, който се вдъхновил от моята съдба и я описал в песен, която се ражда в Радомирския манастир. Аз му помогнах да доизкусурим текста, който е негов, заедно с музиката, а аранжиментът е на Светослав Лобошки. Чрез нея благодаря на Господ, че съм жива. А Юли пожела да я изпеем заедно в дует.

В песента “Боже мили” всяка дума сякаш е сътворена само за мен. В нея се пее: “Боже мили, плаче ми душата, с теб преминах през огън и вода…”. Наистина с Него преминах, той ме преведе през тези тежки изпитания. И затова песента е благодарствен химн към Него и я пея с тази нагласа. И знам, че всеки, който я чуе, ще бъде лекуван. Колкото и да звучи невероятно, смятам, че тази песен е заредена с енергия от преживяна болка и с цялата ми радост, че отново съм жива.

Мъжът ми е преживял страшни мигове, когато ме гледал в реанимацията, цялата в маркучи и проводници, апаратура, като извънземна, но бяла и неподвижна.

Досега се налагаше да бъда на периодични прегледи, но след последния преглед лекарите бяха категорични, че ще се наложи и немалко сеанси лъчетерапия.

– Кога срещнахте мъжа, на когото, казвате, че дължите втория си живот. Как се запознахте…?

– Оказа се, че съм направила правилния избор за мъж в живота си. Избрала съм го с перспективата той да ми спаси някога живота, както и го направи, като ме отведе в Германия. Мъжът ми е живял 30 години там и умееше да лавира, да намери вратите през институциите, от които зависеше провеждането на това сложно лечение.

Срещнах го, когато бях вече на 33 години. На тази Христова възраст много исках да имам деца. Ходих на различни гледачки да ми кажат кога ще се омъжа. Щото много се въртяха около мен, но никого не харесвах.

Една от гледачките ми рече: Ще се омъжиш тогава, когато поискаш. Но помоли Господ да ти изпрати твоя партньор.

Така и направих – помолих се. Имам една приятелка, казва се Рихад, която бе от Пакистан, а живее в Благоевград. Открих я, след като ми бяха разказвали, че има дарба да предсказва. Тя ме попита: “Добре, какво искаш да знаеш?”. Казах й и тя рече: “Дай ми една твоя вещ, ще сънувам тази нощ и ще ти кажа какъв е резултатът”. На другия ден разказа съня си. “Сънувах, че идва сестра ми с голяма погача.

Това е твоят късмет, голям късмет, и ще дойде до една седмица”. След седмица беше моят рожден ден. Малко преди това срещнах този мъж в клуб БИАД в София. Там бяхме с Рихад, тя го видя и почти извика: “Ето го, идва!”. Запознахме се. Поканих го на рождения си ден и той дойде. В един момент сложи вратовръзката си на моята шия… и сякаш ми направи магия, сякаш ме завърза за него. И така до ден днешен.

– Вече 24 години, а продължава ли тази магия?

– Като всяко семейство и ние сме имали своите проблеми. Но в сублимните моменти, в моменти на изпитания сме заедно. И може би от опита си смятам, че всяка дама трябва да обръща внимание на партньора си всеки ден. Не да бъде красива за мъжете в работата си, за колегите, а да бъде красива вкъщи. Защо трябва да ходи с един и същи пеньоар из дома, защо тя да не е изкусителката, а не да го изкушават навън? Мъжете пък е добре да разберат, че те трябва да са мили със своята половинка. Защото това е истината – миналото и бъдещето е на българското семейство.

Дънов е казал, че ще оцелеят 150 семейства в България, защото скоро предстоят големи катаклизми. Това казват и Сава Севрюкова, Ванга и други големи пророци. Настъпва преломно време, трябва да променим света, трябва да обичаме ближните си, а след тях и всички българи, да бъдем задружни. И да си помагаме. Да бъдем щедри едни към други, тогава ще има щастие на планетата и тя ще оцелее.

Previous post Адът в Гърция: Пепел като сняг се сипе над страната
Next post Христо Грозев: Казах ли ви? Пригожин ще е мъртъв до края на годината!