При инфаркт: Шансът за спасение в първите минути е 50%

Между 4200 и 4500 души годишно в България умират вследствие на сърдечен арест. Смъртността е значително голяма и в Европа. На 16 октомври отбелязваме Световния ден за рестартиране на сърцето с цел повишаване на информираността на обществото за сърдечния арест. Само преди няколко дни чрез дарение в СУ вече има автоматичен дефибрилатор.

„В съвременния свят внезапният сърдечен арест е най-масовата причина за преждевременна смърт. Над 2/3 от хората загиват от сърдечно-съдови заболявания и внезапен сърдечен арест. Той се случва неочаквано, за съжаление, много често първият симптом е смъртта. Случва се и на напълно здрави хора, причината понякога се открива по-късно. Изключително важно е да се реагира до третата минута, тъй като шансът да спасите човек със сърдечен арест е между 50 и 70%“, заяви Александър Манушев от Фондация „Първите три минути“ в ефира на „България сутрин“.

Кардиологът и член на управителния съвет на Националния съвет по кардиопулмонална ресусцитация (оказване на първа помощ) д-р Алдин Али поясни, че ако човек изпадне в безсъзнание, първото, което трябва да бъде проверено, е неговият пулс. По думите му липсата на такъв е индикация за ритъмно нарушение.

„Хората не трябва да се страхуват да помогнат, тъй като най-лошото вече се е случило – пациентът е починал. Ако не направите нещо, това ще се превърне в един невъзвръщаем процес“, коментира той.

Манушев поясни, че автоматичните дефибрилатори позволяват на всеки човек да се намеси в инцидента още в първите минути. Той даде пример с това, че дори и в най-развитите държави спешните екипи реагират от 5 до 8 минути, а първата дефибрилация обикновено е около 10-ата минута, когато има много малък шанс да бъде спасен човек.

„Уредът прави анализ на сърдечния ритъм и ще назначи електрошок единствено ако е необходим. Човек не може да навреди“, категоричен бе той.

В ефира на Bulgaria ON AIR д-р Али подчерта, че „законодателството в България е доста изостанало, имайки предвид, че гражданите подлежат на наказателна отговорност, ако окажат помощ на пострадали, без да са медицински лица.

„Има наболяла нужда законите да бъдат актуализирани според новите технически възможности. Една от тях е автоматичният дефибрилатор, който е създаден именно за хора, които не са от медицинската сфера“, констатира медикът.

Манушев обобщи, че голяма част от дефибрилаторите у нас са в корпоративния сектор. „Обществените дефибрилатори са много малко – десетки, но там също се върви в правилната посока. На някои от най-натоварените метростанции вече има такива“, заключи той.

Previous post Политолог: Ще наблюдаваме политическо лицемерие в парламента
Next post Проф. Христова: Ако не стане с първия мандат, няма да стане и с втория