Парадокс! Без защита от агресивен комшия, ако нямаме „интимна връзка“

Съседи се замерват с камъни, ругаят се през оградата, дебнат се за оставени торбички с боклук пред вратата, жалват се едни срещу други за психически и физически тормоз, бият се и се стрелят като на война. Прокуратурата е зарита с подобни жалби. Никой не води статистика на междусъседските спорове, а в масовата част сигналите се неглижират, пише „Телеграф“.

Така се стигна до убийството на психолога Иван Владимиров-Нав – случай, който разтърси държавата и в момента е в съдебна фаза. В друг подобен случай през 2022 г. бившият военен Константин Дамов гръмна съседа си Иво Андреев на Женския пазар в столицата, а година по-късно се обеси в Централния софийски затвор. Поводът за свадата, довела до ескалиране на отношенията между убиеца и жертвата му, беше поставена метална врата в жилищната кооперация, в която живеят. Това са само два от нашумелите случаи, но има десетки подобни сигнали в страната и казусите в тях си приличат – спорове за паркоместа на открито, кучешки лай, кукуригане, силна музика, боклук и ремонти, миризма на манджа, етажна собственост, претенции за тупане от балкона и др.

И докато някои си търсят правата по законовия път, зачестяват случаите, в които хора, на които им е прекипяло от тормоза, упражняван с години над тях от агресивни съседи, преминават границата и се стига до физическа саморазправа. За това допринася и фактът, че е трудно и почти невъзможно да се издаде ограничителна заповед срещу съсед, с когото не сте в интимна връзка. Просто защото законът не е предвидил такава възможност. И дори през ден да звъните на 112 и да пускате жалби в прокуратурата, освен губене на време в разпити и обяснения и предупредителни протоколи, че няма да предприемате действия срещу човека, който ви тормози от съседния имот, друго не се постига.

„Не може да се издаде ограничителна заповед за съсед. При такива проблеми се водят дела от частно-правен характер по тъжба от пострадалото лицe”, коментира адвокат Кирил Станчев и насочи към чл. 3 на Закона за защита от домашното насилие, в който са описани лицата, от които може да се търси защита по него.

След измененията от тази година законът вече брани пострадалите и от лица, с които се намирате или сте били във фактическо съжителство или в интимна връзка. От 1 януари 2024 година към списъка се добавят и настойниците, попечителите и лицата, на които са възложени грижи за детето или лице, на което детето е поверено. Освен това след Нова година защита по този нормативен акт ще търсят и пострадалите от пастроци и мащехи. Те спадат към категория „лица, които са съпруг или бивш съпруг на родителя“. Но съседите не фигурират никъде в схемата.

Шест месеца – толкова е минало от завеждането на жалба от столичанка в Софийската районна прокуратура за упражнен тормоз, включително и със стрелба от оръжие. Официален отговор на жалбата няма. На камък е ударило и досъдебното производство. В първия месец униформени служители звънят на вратата на агресивния съсед неколкократно. Майка му обяснява, че той е уморен и спи. И служителите на реда си тръгват, тъй като нямат законово основание да влязат в имота, а и както те обясняват, там има свирепо лаещо куче. Изглежда нелепо и абсурдно, но такава е процедурата. И след десетата подобна разходка случаят преминава към графата маловажни и сигналът потъва.

За спечелено дело за психически тормоз конкретика дава адвокат Силвия Петкова. Млад мъж и неговото семейство са подложени под непрестанен психически тормоз от шумни съседи. Срещу нарушителите има сигнали и от други съседи, многократно са предупреждавани да спазват реда в сградата от страна на полицейски служители. В крайна сметка мъжът, който има и две малки деца, отказва да търпи повече така упражнявания над него и семейството му психически тормоз от съседи, като завежда дело за обезщетение срещу своите съседи по реда на Закона за задълженията и договорите. Ответниците по делото обаче завеждат срещу него насрещен иск, също за упражнен от негова страна психически тормоз, като се обосновават с това, че той непрекъснато ги следял и непрекъснато им правил забележки, без да има причина за това. Твърдят, че вследствие на упражнения от мъжа психически тормоз по отношение на нарушителите един от тях е развил психическо заболяване. В крайна сметка искът е уважен и тормозът престава. Но делата за тормоз като цяло се влачат поне година – време, в което може да се случи всичко.

Дебнат се за ремонти като шпиони

До шпионски методи прибягват съседи в етажна собственост в градовете, разкриха засегнати. „Виждал съм какво ли не. Правят си записи през телефоните, дебнат се за подписи под декларации, правят скрийншотове на чатове в социалните мрежи, за да са сигурни, че след време някой няма да предяви претенции за щети от ремонт, в който е отказал да участва. Това се случва често при смяната на тръбите за парната инсталация в баните на панелните жилища. Тръбите обикновено протичат точно между етажите и се забелязва, че са компрометирани само ако някой изкърти пода за нов ремонт. Решението е да бъдат изцяло подменени, но някои не са съгласни, защото това може да доведе до щети във вече ремонтираните им бани“, коментира специалистът по ВиК Пламен Милетиев.

Защитаваме правата си с негаторен иск

Често се случва да не можете да ползвате спокойно имота си, като действията, с които ви се оказва безпокойство, са най-различни – от вдигане на шум до изграждане на сграда, която пречи да упражнявате правата си като собственик в пълен обем. В този случай може да заведете дело пред съда и да искате ответника да преустанови действието. Искът, който трябва да заведете в съда, се нарича негаторен иск по чл. 109 от Закона за собствеността (ЗС) и с него можете да се защитите в най-различни хипотези, коментира адвокат Десислава Филипова.