Общини мерят боклука на килограм! Тестват кофи с датчици и торби от „врата до врата“

Колко е голяма и тежка торбичката с боклук, която хвърляме в контейнера, и колко ще плащаме за нея, ще научим на 1 януари 2025 г. Тогава ще заработи новата формула за изчисляване на такса смет.

Следващата 2024 г. ще е ударна за Националното сдружение на общините, за кметовете и общинските съвети, защото те ще трябва да определят различните методи, по които ще се мерят генерираните от всяко домакинство отпадъци. Това ще е базата, на която ще се плаща местната такса, но тя се формира различно за малки, средни и големи общини, пише „Телеграф“.

Методите, по които „плащаш, колкото изхвърляш“, са контейнери с датчици, брой торби за смет, които се плащат, индивидуални съдове, както и количество в съдовете, по броя на членовете на домакинствата. В ЕС торбите са най-често практикуваният метод. За България обаче те не са особено удобни, защото съставът на сметта у нас е с предимно биологични хранителни отпадъци. Индивидуалните съдове пък са добри само за малките населени места.

Цели десет години държавата се опитва да въведе новия механизъм за такса смет, за който ни задължава евродиректива. Новата уредба се отлага заради липса на готовност, а и кметовете се опасяват, че такса смет ще скочи драстично. Последното решение бе данни за домакинствата да се съберат с преброяването през 2021 г.

Преди месец Националното сдружение на общините сключи споразумение с Националния статистически институт той да предостави данните. Чрез НСОРБ пък кметовете ще получат детайлна информация. Преди дни ръководството на сдружението се срещна с финансовия министър Асен Василев, за да се уточнят параметрите, по които общините трябва да работят. „На срещата не стана ясно дали от 1 януари 2024 г. ще има промяна на данъчните оценки, по-скоро вероятно това няма да се случи“, коментира кметът на Троян и зам.-председател на НСОРБ Донка Михайлова.

„Беше изразено, най-общо, намерение на министъра да отпаднат таблиците, по които в Закона за местните данъци и такси се определят данъчните оценки и тази отговорност да е прехвърлена на общините. Личното ми мнение е, че в оставащия срок от време, в който трябва да бъдат приети и промените в наредбите на общините за местните данъци и такси, както и план-сметката „Чистота“, не би могло да се случи в рамките на 2024 г.“, категорична е Михайлова. Според нея промените в нормативната уредба, с която се определят както данъчните оценки, така и такса смет ще се случат едновременно от 1 януари 2025 г.

Отличници в тестването на възможностите за определяне количеството смет са общините Габрово и Свиленград.

В Габрово пилотно са поставени контейнери със специални приставки, които измерват обема на изхвърлените отпадъци. Монтирани са и сензори, които следят колко е запълнен съдът. Те сигнализират, ако боклукът започне да гори. Захранват се със солар, а постоянното наблюдение се осъществява със софтуер. Всяко от домакинствата има карта, която отключва отвора на контейнера, което пък гарантира, че той се ползва само от тях. Месечните данни се следят на платформа, където се виждат количествата и на съседите.

Община Габрово спечели екологичната награда на Европейската комисия – „Европейски зелен лист“ за 2021 г. Местната управа в Свиленград пък е член на международната общност „Нулеви отпадъци“ и е от основните кметства, които ще предоставят данни от тестовете си. „Нашият пилотен проект е за теглене на отпадъка, поставени са датчици на извозващите автомобили и на известен брой контейнери, които сега отчитаме и след една година ще имаме пълна яснота всяко семейство колко отпадък генерира, ще имаме някакво средно число“, посочи кметът на Свиленград арх. Анастас Карчев.

„Ние ще направим статистика – колко души са домакинствата, колко отпадък генерират, съответно в блок, многофамилна сграда – колко е отпадъкът, за да можем през 2025 г. да имаме данни, по които ще можем правилно да си оразмерим ценообразуването“, допълни той. Според него информацията, която ще бъде предоставена на НСОРБ и на екоминистерството, ще даде възможност да се определят най-справедливите такси за хората, защото сега данъчните оценки са различни, но боклукът е един и същ.

Засега кметството се е спряло на двукомпонентна такса, която включва фиксиран елемент, свързан с режийните разходи, и динамичен – според количеството отпадък. Съотношението между двата компонента при формирането на таксата е 65% към 35%. “Ние сме община, която сама осъществява всички комунални дейности – сметосъбиране и сметоизвозване, депо, сепариране и компостиране. Споделих с финансовия министър, че въвеждането на новия метод за изчисляване на такса смет означава и доста сериозен финансов ресурс за купуване на съдове и на сметосъбирачна техника“, каза още и кметът на Троян Донка Михайлова.

„Сигурен съм, че опасенията, които имат някои кметове, че това прекалено много ще повиши таксата за гражданите, няма да се оправдаят. По-скоро е въпрос на техни модели, които ще приложат, да направят така, че да се уравновеси евентуално повишение на таксата”, посочи зам.-министърът на Министерството на околната среда и водите Николай Сиджимов.

Според него най-важното е да се наблегне на разделното събиране и това ще бъде фокус на новата Оперативна програма “Околна среда”. Ще се въведат много повече точки за разделно събиране на отпадъците, ще се изградят центрове за повторна употреба, а биоразградимата фракция в сметта ще се отделя за производството на компост.

Според Сиджимов обаче важно е да се проведе и информационна кампания за разделното събиране, защото е безплатно, а така се намалява количеството отпадъци, които се плащат. Сега бизнесът генерира около 30% от отпадъка, но плаща 70% от таксата. След въвеждането на новата формула се очаква съотношението да се преобърне.