На 90 години! Асен Шопов се завръща в Народния театър с „Коварство и любов“

Доайенът на българската театрална режисура Асен Шопов, който тази година навърши 90 години, се завръща на Голямата сцена на Народния театър с пиесата „Коварство и любов“ oт Фридрих Шилер. Премиерата е на 11 и 12 ноември от 19:00 ч. като вероятно тя ще е твърде емоционална за Асен Шопов, тъй като той ще стъпи отново на Голямата сцена 30 години, след като бе пенсиониран от Народния.

Легендарният режисьор ще ни представи своята режисьорска версия на пиесата, заемаща централно място в творческия му път. Самият той като творец се е обръщал няколко пъти към „Коварство и любов“.

След пенсионирането си през 1993 г. от Народния театър близо 20 години името на Асен Шопов не се появява в афишите на столичните театри, след което през 2010 г. той отново вдъхва живот на пиесата на Георги Марков „Да се провреш под дъгата“ на Камерната сцена на Народния.

На сцената на Народния театър пиесата „Коварство и любов“ ще бъде поставена за седми път – след 1905 (Иван Попов), 1914 (Павел П. Ивановски), 1918 (Сава Огнянов), 1922 (Иван Попов), 1924 (Васил Кирков), 1940 (Хрисан Цанков).

„Коварство и любов“ е пиеса за любов и смърт, за чест и дълг, за истина и лъжа, за дворцови интриги и подмолни коварства, за съдбата на обикновения човек, неволно замесен в тях, за силата на държавата и силата на любовта. А също и за музиката и изкуството, за изпитанията по пътя към верността и за въпросите, занимаващи съвременния човек“, споделя драматургът на спектакъла д-р Светлана Панчева.

Сценографията е на Асен Шопов, музиката на Слав Бистрев, а автор на костюмите е Цвета Маринова.

В спектакъла участват Христо Шопов, Валентин Ганев, който е и асистент-режисьор, Аня Пенчева, Павел Иванов, Евгени Будинов, Александра Василева, Владислава Николова, Веселин Мезеклиев, Любомир Петкашев, Жаклин Даскалова и Христо Чешмеджиев.

Миналата година режисьорът Асен Шопов получи „Икар“ за изключителен принос към българския театър. Тогава от сцената на Народния той направи емоционална изповед за театъра и любовта му към изкуството.

„Благодаря, че тази награда ми даде възможност да изляза на тази сцена, където премина голяма част от творческият ми път през годините. Напоследък все по-често си перифразирам първия стих на Дантевата „Божествена комедия”: „На попрището жизнено в края”. И като мисля за края, мисля за началото. За това, че в тази скоба са заключени близо 70 години театрална дейност.

И освен това си мисля за първите години в Театралната академия. Като студенти ние манифестирахме покрай мавзолея, където стърчеше фигурата на Вълко Червенков, ние крещяхме, а той размаха пръст и извика: „По-малко театър на улицата, и по-малко улица в театъра”, сподели преди година и половина Асен Шопов.

„Все още не мога да осмисля тази магическа способност на думата „театър” да въздейства! Знам, че най-красивото в театралното изкуство е, че е колективно изкуство. Най-важното в природата на театъра е партньорството.

И каквото и да се опитаме да направим в театъра, започваме от разговора, от театралната трупа, сценографа, художника на костюми, гримьорите, гардеробиерите, перукерите, осветителите. Сценична група, която подготвя всяко действие и представление, един куп ателиета, които изпълняват тази материална част от театралното представление.

Каквото и да направят обаче, това е половината представление, останалото идва от залата“, изповяда се от сцената Асен Шопов.

В събота режисьорът отново ще излезе на Голямата сцена на Народния театър, за да се поклони пред публиката и да се докосне до уважението й.