Милан Димитров, който е задържан в края на миналата година на гръцката граница по заповед на Интерпол, изпрати отворено писмо до редица български институции, в което заявява, че е подложен на жестоки изтезания и нечовешки условия в затворите в Гърция. Писмото му бе разпратено до медиите от партия „Възраждане“, които и преди са взимали отношение по случая му.
Българинът е обвиняван в незаконен износ за Русия на полупроводникови пластини, измисляне на конспиративна схема, за да се заобиколят санкциите на САЩ срещу Русия, измама на американското правителство и пране на пари.
От 6 декември 2022 г. Милан е в затвор „Диавата“ в Солун, където се гледа и делото му за екстрадиция, което на първа инстанция реши той да бъде прехвърлен в САЩ. Адвокатите му обжалват решението.
Ето и пълния текст на отвореното писмо на Милан Димитров:
ОТВОРЕНО ПИСМО, ЗОВ ЗА ПОМОЩ
от Милан Димитров Димитров, гражданин на Република България и Европейския съюз
Вече почти една година съм подложен на жестоки изтезания, психологически и физически мъчения и унижение по вина на две „приятелски“, „евро-атлантически ориентирани“ държави – САЩ и Република Гърция. Човешките ми права са не просто нарушени, а грубо погазени. Без да съм осъден и още повече, без дори да са ми повдигнати обвинения, изтърпявам на практика наказание лишаване от свобода, наравно и при същите условия, заедно с осъдени престъпници, убийци, изнасилвачи, наркотърговци и т.н., както и с болни от всички видове хепатит, СПИН и други опасни заразни болести.
Условията в гръцките затвори, в два от които имах „щастието“ да пребивавам, са много меко казано нечовешки. В солунския Диавата живеем 10 човека в килия с площ от 20 м². В атинския Кордальо – 4 човека в килия от 7 м², с една тоалетна за около 400 човека, но пък живееш и се храниш на практика в тоалетна, тъй като в килията има неоградено клекало. Мръсотията и в двата затвора е невероятна, въобще не може да се говори за каквато и да е елементарна хигиена.
Топла вода има за около 1 час на денонощие. Храната е отвратителна помия. Медицинското обслужване е под всякаква критика, липсват най-необходими медикаменти, достъпът до болница е изключително труден, почти невъзможен. Шумът в коридора от около 300 м² за 150 човека е непоносим, като допълнително се допълва от допотопната оповестителна уредба, по която 12-13 часа дневно, през няколко секунди, надзирателите крещят имена на затворници, които трябва да се явят някъде.
Всички съобщения, включително писмените, са само на гръцки език и са напълно неразбираеми често и за гърците, поради начина на изговаряне и качеството на оповестителната уредба. Затворите са препълнени с хлебарки, дървеници, мухи, оси и други насекоми. Тук описвам само една малка част от ужасите, които ми се налага да изживея. Особено внимание следва да се обърне на затворническия транспорт – К.Е.М. Той се извършва със специално изработени за целта автобуси, като най-точното определение за тях е „подвижен концлагер“, на който Хитлер само може да завижда. В клетки 80/120 см. се превозват по 4 човека, на две метални пейки от по 80 см. една срещу друга. Самите клетки са изработени изцяло от метал – ламарина, винкел и правоъгълни метални профили с множество остри ръбове, без каквито и да е обезопасителни съоръжения и елементи, за задължителните предпазни колани не става и дума.
Въпросните автобуси представляват реална заплаха за живота на превозваните хора, като повечето от тях ще загинат не само при катастрофа, но и при рязко спиране. Всяка клетка има отвор 15/20 см, закрит с надупчена ламарина, който изпълнява ролята на прозорец. По пода на автобусите, които не са почиствани от построяването си преди много десетилетия, се въргалят освен другите боклуци и множество бутилки с урина, поради факта, че за пътуването от 8-9 часа от Атина до Солун или обратно, тоалетна няма. Също така, по време на пътуването няма вода и храна. При външна температура доста над 45º С и напеклия се метал, който не може да се пипне, без да се опариш, няма климатик. Вонята на изгорели газове, дизелово гориво, масло и цигари е непосилна.
Апелативния съд в гр. Солун и Върховния съд /Ареос Пагос/ в гр. Атина грубо и безцеремонно нарушиха човешките ми права, като ме лишиха от законното ми право на защита. За 11 месеца и 7 съдебни заседания не съм получил нито един документ на български език, въпреки изричното ми желание.
На нито едно от съдебните заседания в гр. Солун нямах адекватен и разбираем превод, по вина на съдебния състав, който говори прекалено бързо, неразбираемо и тихо, поради което преводачката не успяваше да разбере и преведе казаното и въпреки многократните молби от нейна страна, това продължи. Не ми бе предоставена възможност да се изкажа пред нито един от двата съдебни състава. Още повече, във Върховния съд бях безцеремонно прекъснат от председателката насред изявлението ми, като повече не ми бе позволено да говоря, въпреки протеста ми.
Апелативният съд в гр. Солун взе решение срещу мен, въпреки предоставените от мен, поискани от съда безспорни доказателства за невинността ми, под диктовка на американските си господари, което ясно се вижда от e-mail кореспонденцията между съда и американските власти.
Върховният съд работи по странен начин – на конвейер. Моето дело бе №17, като редът ми дойде след два часа, тоест за два часа са разгледани 16 дела. Голяма част от съдебния състав се състои от дами на преклонна възраст, които не само че не следят процеса, но дори някои от тях си позволиха да спят, „решавайки“ съдбата ми, в присъствието на български депутат и консула на Република България. Удобно не бяха допуснати донесените в съдебната зала доказателства – предметите, за които се твърди, че са в Русия. И от двата съдебни състава въобще не бяха взети предвид предоставените множество официални документи, експертизи и факти, доказващи пълната несъстоятелност на обвиненията.
Фактът, че не съм работил във фирмата по време на извършване на предполагаемото престъпление, също няма значение за съда. Няма значение и това, че нито едно от предполагаемите престъпления не е такова в ЕС и съответно в Гърция. Нямат значение и изтеклите давностни срокове, дори според американското законодателство. Защо се случва всичко това?
Кратко описание на случая:
Без да подозирам станах жертва на един заговор, основан на политически причини, както и за подпомагане на кариерния ръст на няколко американски държавни служители, без каквито и да е правомощия и юрисдикция извън САЩ. Цялото „обвинение и разследване“ срещу мен е основано на догадки, предположения, явно изопачаване на факти, внушения и откровени лъжи.
Предвид на това, че българските власти не са търсени във връзка със случая, а са представени фирмени документи и финансови данни, явно става дума и за шпионаж от страна на американските служители. Повдигнати са ми 4 обвинения:
1. Незаконен износ на полупроводникови пластини SRAM за Русия.
2. Излъгал американското правителство.
