Доживотен затвор за бившия футболист Марио Метушев

На „доживотен затвор“ бе осъден окончателно бившият футболист от Гоце Делчев Марио Метушев. Той е признат за виновен, че е убил с 97 удара с нож Красимир Колджиев през 2018 г. Това става ясно от решение на Върховния касационен съд, оповестено от пресцентъра на Темида, съобщава Vesti.bg

С Решение № 50168/04.08.2023 г. по наказателно дело № 707/2022 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя без разглеждане касационната жалба, подадена от Виолета Метушева – защитник на подсъдимия Марио Метушев. Съдът оставя в сила решението от 28.06.2022 г. по в.н.о.х.д. № 553/2021 г. на Софийския апелативен съд (САС). Решението не подлежи на обжалване, става ясно от съобщението на ВКС.

Делото е образувано по касационни жалби, подадени чрез упълномощени защитници на подсъдимия, както и от съпругата му, конституирана като защитник.

С присъда на Окръжен съд – Благоевград Марио Метушев е признат за виновен в извършването на 15.06.2018 г. в гр. Гоце Делчев на убийството на Красимир Колджиев по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 20 години. Постановено е да изтърпи и наказанието „лишаване от свобода“ за 2 години, наложено по друго дело. Осъден е да заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в полза на Румяна К. в качеството на майка и законен представител на малолетното дете Надя К. в размер на 300 000 лв., в полза на Надежда К. в размер на 150 000 лв. и в полза на Росен К. в размер на 100 000 лв.

С решението на САС присъдата е изменена, като на подсъдимия е наложено наказанието „доживотен затвор“. Присъдата е потвърдена в останалата ѝ част.

Тричленният състав на ВКС приема, че жалбата на защитника Виолета Метушева не е с изискуемото съдържание, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, съобщават още от пресцентъра на ВКС.

За изясняване на въпроса относно вида на режещите предмети, с които са нанесени уврежданията на пострадалия и подсъдимия, САС е назначил повторна съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), обсъдил е събрания доказателствен материал, като е изложил подробни мотиви защо приема, че престъплението е осъществено с ножа, изваден при хирургична интервенция от врата на подсъдимия, става още ясно от съобщението на съда.

Неоснователно е и твърдението, че не са събирани и установявани доказателства как са повлияли изписаните на подсъдимия лекарства и спирането на техния прием. Съдът е обсъдил представените рецепти, с които на подсъдимия са били предписани психоактивни медикаменти. Изпълнението на лечението е поставено под съмнение с оглед изготвената по делото експертиза на проба от кръв от Метушев, при което не е било установено наличието на наркотични вещества и психоактивни медикаменти, включително и тези, които са му изписани, пише още в решението на ВКС.

Според върховните съдии подсъдимият е имал предшестващи негативни нагласи спрямо пострадалия, които заедно с употребата на алкохол са довели до свръхяростни афекти у него при нанасянето на 97 наранявания. Тези изводи са основани на заключението на комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза. Неоснователни са и доводите, че е невъзможно Метушев да е извадил ножа от корема си и да го е забил във врата си, стават още ясни зловещи подробности от нощта на убийството.

Красимир Колджиев е възприел нападението, борел се е за оцеляването си, като е преживявал както физически болки и страдания, така и ужас от неизбежната смърт, сочи още съобщението от ВКС.

В светлината на безспорно установените от фактическа страна обстоятелства тезата, че подсъдимият Метушев е действал при неизбежна отбрана е очевидно несъстоятелна, пишат още върховните съдии.

От събраните по делото доказателства е безспорно установено, че пострадалият е получил 97 броя наранявания от едно и също оръжие, значителната част от които в легнало положение, а по ръцете му са налице увреждания с характер на защитни.

„Това е така, тъй като при нанасянето на ударите, причинили смъртта на пострадалия, последният само се е бранил, което сочи, че подсъдимият не се е намирал в положение на неизбежна отбрана, а още по-малко е действал при превишаване на нейните предели“, категоричен е съдебният състав на ВКС.

Доводите за явна несправедливост на наложеното наказание ВКС намира за неоснователни. Съобразно разпоредбата на чл. 38а, ал. 2 от НК наказанието „доживотен затвор“ се определя, когато извършеното престъпление е изключително тежко. В мотивите на въззивното решение са изложени съображения относно изключителността на осъщественото от подсъдимия в сравнение с престъпленията от същия вид – нанасянето на многобройни удари, далеч надхвърлящи необходимото за умъртвяване на жертвата и то в присъствието на майката на пострадалия; проявена изключителна жестокост и коравосърдечност, което е рядък случай в съдебната практика.

Взети са предвид добрите характеристични данни на подсъдимия, като е прието, че същите касаят спортната му кариера, съобразено е обстоятелството, че той страда от разстройство на личността от смесен тип, което не е пречка да разбира свойството и значението на извършеното, че е баща на две деца, но е прието, че те не могат да се противопоставят на изключителната тежест на извършеното деяние. С тези изводи на САС касационната инстанция напълно се съгласява.