Дистанцията между ГЕРБ и ПП-ДБ си остана 7% и след местния вот

Местните избори не са оказали съществено влияние върху електоралната картина в страната. Дистанцията между двете водещи политически сили се запазва в рамките на 7%. Ерозия в подкрепата към правителството. Високо недоверие спрямо изборния процес – близо половината българи смятат, че местният вот е бил нечестен. Това показват данните от ново представително проучване на Изследователски център „Тренд“ по поръчка на „24 часа“.

Парламентът остава с традиционно ниски нива на положителна оценка (14%). Регистрира се минимална ерозия в положителните оценки на правителството от 22% през септември и октомври до 20% през ноември.

Отрицателните оценки се покачват с 5% за месец, достигайки до 71%.

Запазва се подкрепата от страна на симпатизантите на ПП-ДБ – 4/5 от тях дават положителна оценка на кабинета “Денков”.

Докато в предходни проучвания избирателите на ГЕРБ бяха разделени на две приблизително равни групи, през ноември мнозинството от тях не подкрепя кабинета, а 4 от 10 го подкрепят. Положителна оценка дават и близо една трета от привържениците на ДПС.

Електоратите на останалите формации изразяват в огромното си мнозинство отрицателна оценка.

Без съществена промяна в подкрепата спрямо президента – 36% дават положителна оценка за неговата работа, а 51% отрицателна.

Местните избори не са оказали съществено влияние върху електоралната картина в страната.

ГЕРБ остава първа политическа сила с подкрепа от 24,7% сред гласуващите, следвана от обединението “Продължаваме промяната”-“Демократична България” (17,9%).

“Възраждане” запазва третата си позиция с подкрепа от 15.4% сред гласуващите.

Четвъртият в подредбата е ДПС (13,3%), а петото място остава за БСП (9,4%). ИТН запазва позицията си на ръба на парламентарната бариера с 4,4%.

Не се регистрира ръст в желанието за предсрочни парламентарни избори. Нагласите през ноември се запазват близки до тези от последните месеци – 30% искат нови избори, а 47% твърдят, че не са необходими.

Оценката на отминалия местен вот показва високо недоверие към изборния процес.

Близо половината (47%) от пълнолетните българи са на мнение, че вотът не е бил честен. Само

19% определят отминалия кметски вот като честен, като този дял е по-висок сред електората на ПП-ДБ и ГЕРБ.

Избирателите на ДПС са разделени по темата, докато мнозинството от гласуващите за БСП и “Възраждане” определят изборите като нечестни.

Превес има усещането, че местните избори няма да доведат до промяна – това споделят 44% от българите. 29% са оптимисти, че тяхната община ще се развива в положителна посока след местните избори, а други 16% мислят, че бъдещето ѝ ще бъде по-лошо.

Една трета от българите са на мнение, че отмяната на машинното гласуване за първия тур на местните избори е направила изборите по-нечестни. Сходен дял (32%) смятат, че това не е оказало влияние върху честността на вота. Само 11% мислят, че това е направило изборите по-честни.

За мнозинството от българите (59%) смесеното гласуване с възможност за избор между хартия и машина трябва да се запази.

Малко над една пета (21%) са на мнение, че е добре да се премине към изцяло машинен вот, а 11% – изцяло към гласуване с хартиена бюлетина.

По отношение на личните предпочитания за начин на гласуване 41% посочват машинно гласуване, а 25% гласуване с хартиена бюлетина.

Трима от десетима посочват, че методът няма значение за тях.

Регистрира се съществена поколенческа зависимост – мнозинството от хората до 50 г. изразяват предпочитание към гласуването с машина, докато при избирателите над 70 г. над две трети посочват хартиената бюлетина.

С машина предпочита да гласува мнозинството от избирателите на ПП-ДБ и “Възраждане”, а в най-голяма степен с хартия предпочитат да упражняват правото си на глас симпатизантите на БСП, следвани от тези на ДПС.