Най-малко 6 месеца съдебни саги чакат родителите на сменените бебета, преди малките момиченца да бъдат върнати на истинските си семейства, а причината за това е бавният ход при делата за произход. Още вчера стана ясно, че без искове от двете майки за произход няма как да бъдат разменени децата, въпреки че ДНК експертизи вече доказаха действителния произход на малката Ванеса и другото пеленаче, станали жертви на недопустима грешка непосредствено след раждането им в столичната АГ болница „Шейново“.
Семейният кодекс предвижда безсрочно завеждане на дело за установяване на произход от майката, за разлика от следващите членове, касаещи бащинството. Но липсата на достатъчно прецеденти по тези текстове и изобщо в правната система силно ограничават действията по въпросния член 60. Ето какво разпорежда той:
„Произходът от майката се определя от раждането.
(2) Майка на детето е жената, която го е родила, включително при асистирана репродукция.
(3) Произходът от майката, установен с акт за раждане, може да бъде оспорен с иск, предявен от детето, от жената, посочена в акта като майка, от нейния съпруг, от жената, която претендира, че е майка на детето, и от мъжа, който претендира, че детето е родено от неговата съпруга.
(4) Като страна по делото се призовават и съпругът на майката, съпругът на жената, която оспорва произхода, както и детето.
(5) Произходът от жената, родила детето при асистирана репродукция, не може да бъде оспорван на това основание“.
Никъде обаче в целия Семеен кодекс не е определен редът, по който да се действа при подобна небрежност като размяна на бебета в родилния дом.
Междувременно двете деца са получили и сбъркани лични и фамилни имена, което допълнително утежнява процеса и налага институционални решения. Трябва да се стигне до изваждане на удостоверения за идентичност на имената след края на делата, за да може оттам нататък Ванеса да доказва пред институциите, че всъщност не е Ванеса, а човек от женски пол с името „Х“.
Практиката показва, че в свръхнатоварения градски съд в София разпределението на делата за произход може да отнеме и 6 месеца до старта.
Сетне магистратите ще трябва да постановят и необходимостта от назначаването на вещи лица, които да извършат ДНК-експертизи на двете семейства или поне на двете майки и двете деца.
Самите проби се взимат от вещото лице, но резултатите от тях, дори да станат готови преди поредно заседание по делата, се разкриват именно на него. И то, ако всички страни по тях присъстват и не се зададе цикъл от болнични на адвокати, вещи лица или пряко посочени ответници или ищци.
Това, разбира се, не е всичко. След успешния край на делата настъпва и срок по ново припознаване на децата, в случай, че те са родени извън брак (за което и да е от двете разменени бебета – б.р.), както и нови нотариални заверки.
Срокът, в който майка може да оспорва бащинство, например, е дефинитивен и е 3-месечен. Едва след него общината, в която е заведено съдебното решение за произход на детето, ще издаде новия акт за раждане с действителните му имена.